Взаимодействието между литературата и нейното визуално представяне в киното е темата на новата монография на проф. Огнян Ковачев. Изданието, озаглавено „Книгата и филмът в западния литературен канон. Случаят „Декамерон”, бе представено в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна, в контекста на инициативата „Маратон на четящите хора“. Професор Ковачев, който е преподавател по антична и западноевропейска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, е основател на магистърска програма, свързана с литературата и киното, която функционира успешно от 18 години.

Монографията е структурирана в няколко глави, като в първата, озаглавена „Начала“, авторът анализира произведения на древни мислители като Платон, Аристотел и Хораций. Втората част, „Канон и адаптация“, разглежда историческото и концептуално формиране на литературния канон и значението на адаптациите в този контекст. Професор Ковачев акцентира на важността на адаптацията, която не само обогатява литературния канон, но и му придава нова стойност.

В главата „Адаптация и канон“ се прави теоретичен анализ на филмовите адаптации, като се обсъждат както заблудите, така и прозренията на техните създатели. В края на книгата авторът прави сравнение между две известни филмови интерпретации на „Декамерон“ – версията на Пиер Паоло Пазолини и адаптацията на братя Тавиани. Професор Ковачев подчертава, че Пазолини премахва повествователната рамка, докато Тавиани я запазват и акцентират на контекста на чумната епидемия.

В своето изследване, проф. Ковачев се позовава на значими литературни източници, включително книгата на американския литературовед „Западният канон. Школата и книгите на вековете“, която предлага списък на произведения, които трябва да бъдат включени в западния литературен канон. Този списък обхваща не само западната литература, но и произведения от месопотамската и египетската култура, Библията и класическите текстове.

В учебната програма, която проф. Ковачев предлага в университета, са включени 15 теми, свързани с литературни произведения, които имат филмови адаптации. Сред тях са класики като „Илиада“, „Одисея“, „Декамерон“ и произведения на Шекспир и Дикенс. В монографията му са цитирани около тридесет филмови заглавия, като особено внимание е отделено на „Вълшебникът от Оз“, а също така се разглеждат разликите между филмова адаптация и римейк.

Инициативата „Маратон на четящите хора“ продължава с програма, която включва игрални филми и прожекции на най-добрите унгарски късометражни филми.